Какво представлява?
Forward Head Syndrome (FHS) или Forward Head Posture представлява постурално нарушение, при което главата е изнесена напред спрямо централната линия на тялото, вместо да бъде позиционирана над раменете. Това състояние е често свързано с лоша стойка (poor posture) и се среща все по-често при хора, които прекарват продължително време пред компютър, телефон или други електронни устройства.
При нормална стойка центърът на тежестта на главата е разположен директно над гръбначния стълб. Когато главата се изнася напред, натоварването върху шийния отдел на гръбначния стълб значително се увеличава. Дори изместване на главата с няколко сантиметра може да увеличи натоварването върху мускулите и връзките на врата няколко пъти.
Forward Head Syndrome често е част от т.нар. Upper Crossed Syndrome, при който се наблюдава мускулен дисбаланс между отслабени и скъсени мускулни групи в областта на шията, раменете и горната част на гърба.
Причини
Постурални фактори
• продължително седене пред компютър
• използване на мобилни устройства (т.нар. text neck)
• неправилна позиция на монитора.
Мускулен дисбаланс
При Forward Head Syndrome често се наблюдава:
скъсени/пренапрегнати мускули
• m. upper trapezius
• m. levator scapulae
• m. sternocleidomastoideus
• pectoralis major и minor.
отслабени мускули
• дълбоки флексори на шията
• m. rhomboideus
• m. middle и lower trapezius
• мускулите стабилизиращи лопатката.
Други фактори
• липса на физическа активност
• неправилна ергономия на работното място
• стрес и мускулно напрежение
• предходни травми на шията.
Симптоми
Симптомите могат да се развиват постепенно и често се влошават при продължително седене или работа на компютър.
Най-честите симптоми включват:
• болка и напрежение във врата
• скованост в шийния отдел на гръбначния стълб
• главоболие, особено в тилната област
• болка в раменете и горната част на гърба
• намален обхват на движение на шията
• мускулна умора
• изтръпване или слабост в ръцете (в по-тежки случаи)
• нарушения в баланса
• проблеми с дишането при тежки постурални нарушения.
Продължителната неправилна стойка може също да доведе до дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб.
Диагнози
Диагнозата се поставя чрез постурален и функционален анализ.
Постурален анализ
Физиотерапевтът или лекарят оценява:
- позицията на главата спрямо раменете
- извивките на гръбначния стълб
- позицията на раменете и лопатките.
Често се използва страничен анализ на стойката, при който се оценява дали ухото се намира над рамото.
Функционална оценка
Оценяват се:
- подвижността на шийните прешлени
- мускулната сила на дълбоките флексори на шията
- наличие на мускулни тригерни точки.
Образни изследвания
При съмнение за структурни промени могат да се използват:
- рентгенография
ЯМР (MRI) на шийния отдел.
Как може да помогне рехабилитацията?
- Рехабилитацията при Forward Head Syndrome (изнасяне на главата напред) е насочена към подобряване на позицията на главата и шийния отдел, намаляване на мускулното напрежение и възстановяване на по-добър контрол върху стойката.Терапевтичната програма се определя индивидуално според степента на постуралните промени, наличието на болка, ограничена подвижност и начина на живот на пациента.
Една от основните цели на рехабилитацията е постепенното изграждане на по-добър постурален контрол.
Терапията може да подпомогне:
- подобряването на позицията на главата спрямо тялото;
- намаляването на прекомерното изнасяне на главата напред;
- подобряването на позицията на раменете и горната част на гърба;
- изграждането на по-добри двигателни навици.
Специално подбрани упражнения могат да бъдат насочени към дълбоките мускули на шийния отдел и стабилизиращата мускулатура на лопатките и горната част на гърба.
Целта е да се подобри способността на мускулите да поддържат правилната позиция на главата и гръбначния стълб при ежедневни дейности.
Продължителната позиция на главата напред може да бъде свързана с повишено напрежение в определени мускулни групи.
Чрез подходящи терапевтични техники може да се подпомогне:
- отпускането на напрегнатата мускулатура;
- намаляването на сковаността във врата и раменете;
- подобряването на мускулния баланс;
- облекчаването на дискомфорта.
Целта не е единствено временно „изправяне“ на стойката, а постепенно изграждане на по-добра сила, мобилност, издръжливост и контрол, които позволяват на пациента да поддържа по-комфортна позиция в ежедневието.