Какво представлява?
Артритът на тазобедрената става (Hip Arthritis) представлява възпалително или дегенеративно заболяване, при което се наблюдава износване на ставния хрущял между главата на бедрената кост (femur) и ацетабулума (acetabulum).
Най-често срещаната форма е:
• остеоартрит (coxarthrosis): дегенеративно износване на ставата.
Други форми включват:
• ревматоиден артрит
• посттравматичен артрит.
Тазобедрената става е сферична (ball-and-socket joint), която позволява:
• флексия и екстензия
• абдукция и аддукция
• ротация.
При артрит се наблюдава:
• разрушаване на хрущяла
• стесняване на ставното пространство
• образуване на остеофити
• болка и ограничена подвижност.
Причини
Дегенеративни промени
Основната причина е:
- възрастово износване на ставния хрущял.
Предходни травми
- фрактури
- луксации
- спортни травми.
Биомеханични фактори
- дисплазия на тазобедрената става
- неправилно натоварване
- мускулен дисбаланс.
Други рискови фактори
- наднормено тегло
- генетична предразположеност
- възпалителни заболявания.
Симптоми
Основните симптоми включват:
- болка в слабините (най-характерно)
- болка в тазобедрената става
- болка, която може да се разпространява към бедрото или коляното
- скованост на ставата
- ограничен обхват на движение
- затруднено ходене
- куцане (antalgic gait)
- болка при натоварване
- болка в покой (при напреднали стадии).
Сутрешната скованост е често срещан симптом.
Диагнози
Клиничен преглед
Лекарят или физиотерапевтът оценява:
- обхвата на движение на тазобедрената става
- болката при движение
- походката на пациента.
Функционални тестове
- ограничение при вътрешна ротация на тазобедрената става
- болка при движение
- тестове за функционалност.
Образни изследвания
Основният диагностичен метод е:
- рентгенография, която показва:стеснено ставно пространствоостеофитикостни деформации.
Допълнително:
- ЯМР (MRI): за ранни промени
- CT скенер.
Как може да помогне рехабилитацията?
Рехабилитацията при артрит на тазобедрената става (ТБС) е насочена към намаляване на болката и сковаността, запазване и подобряване на подвижността, увеличаване на мускулната сила и поддържане на максимално добра функция на долния крайник.
В зависимост от вида и стадия на артрита подходът може да бъде различен. Основната цел е пациентът да запази възможно най-добра самостоятелност, мобилност и качество на живот.
Болката често кара пациента да намали движението и натоварването на засегнатия крак. Продължителното щадене обаче може да доведе до допълнителна слабост и ограничаване на функцията.
Рехабилитацията може да подпомогне:
- по-добрия контрол на симптомите;
- намирането на по-комфортни движения;
- адаптирането на физическото натоварване;
- постепенното увеличаване на активността;
- поддържането на функционалността на ставата.